Културно-историческото наследство като важен фактор в процесите на устойчиво градско обновяване
Въведение
В последните десетилетия концепцията за устойчиво градско обновяване придобива значителна важност в планирането и развитието на градската среда. В основата на тази концепция стои и интегрирането на културно-историческото наследство като ключов елемент за създаване на живи, устойчиви и атрактивни градове. Материалното (архитектурни сгради и ансамбли, археологически обекти, исторически паметници) и нематериалното (традиции, обичаи, фолклор, занаяти) наследство обогатява градската среда, както и подсилва идентичността и принадлежността на общностите.
Културно-историческото наследство (КИН) не само предоставя физическите маркери на миналото, но и служи като източник на знания, ценности и идентичност. Поради тези фактори освен материалното, трябва и нематериалното наследство да се съхранява и опазва, защото те взаимно се допълват и обрисуват пълната картина на времето.
Наследството, което към днешни дни все още не е обявено по една или друга причина със статут от вещите институции по Закона за културното наследство (ЗКН) не означава, че то няма стойност или потенциал и трябва автоматично да се разглежда като обект за премахване, напротив понякога такъв тип стари градски структури могат да бъдат много по-сантиментални и привличащи за местните общности и ползватели на територията. Такъв тип обекти могат да са от следвоенната епоха на 20-ти век, които все още трудно се възприемат като историческо наследство в буквалния смисъл на термина, най-вече заради политическата система през това време, но въпреки това потенциалите за инициативи, които адаптират и преизползват мястото са на лице.
Материалното наследство често заема водеща роля пред нематериалното поради своите физически измерения, но то губи своята пълнота без автентичния дух и история, които оживяват мястото.
Интеграция на „старото” към „новото”
Има различни подходи към интегрирането на “старото” към “новото” и най-познатият е съхранението и реставрацията на съществуващата материална база с продължаването на оригиналните функции на различните обекти. Този вариант, макар и най-обществено приет не винаги е възможен или целесъобразен в зависимост от ситуацията. Поради тази причина адаптивното повторно използване на исторически сгради може да е по удачен вариант в конкретни случаи. Адаптивното използване дава възможност на сградния фонд да придобие нови функции, които отговарят на съвременните нужди в същото време запазвайки характерните исторически черти и елементи от епохата на създаването на съответното здание. Такъв пример може да бъде фабрика индустриално наследство, превърнала се в културен център, галерия или музей. И при двата варианта, освен историческото съхранение и вдъхване на нов живот се откроява и устойчивия подход за минимализиране на човешки отпечатък чрез редуцирането на вредни емисии от нуждата за ново и по всяка вероятност доста по-мащабно строителство. Друг известен подход е хармоничното съчетаване на съвременни сгради с исторически, така че новите постройки да не доминират пространството, а да се допълват взаимно със старите. Този подход е много чувствителен и изисква много деликатна и обмислена работа, съчетавайки множеството различни аспекти от средата.
Значението на разказа и комуникацията
При всяка една намеса, независимо дали става въпрос за пълна реставрация, при която обектът се възстановява до първоначалното му състояние и функции основно чрез употребяването на оригинални материали и техники или за адаптивно повторно използване, при което е присъщо даването на нова функция при запазване на историческо-културния характер, качественият разказ и навременната комуникацията са от ключово значение за благоприятният краен продукт. Разказът съхранява историята и паметта на наследството, като го поддържа “живо”, а ефективната комуникация осигурява прозрачен процес, в който различни заинтересовани страни могат да изразят своите позиции и предложения. Това създава възможност за намиране на общи решения, които гарантират автентичността и устойчивостта на средата и нейното културно наследство. Комбинацията от качествен разказ и добре планирана комуникация обикновено постигат по трайни резултати.[1]
Водещите стъпки при разказа и публичната комуникация трябва да се стремят към:
- Оживяването на наследството – чрез разказа историческите обекти се превръщат от статични структури в динамични преживявания, които ангажират емоциите и въображението на посетителите;
- Повишаване на осведомеността – историите помагат за по-доброто разбиране на историческия контекст и значението на обектите, което насърчава уважение и желание за тяхното опазване;
- Създаване на връзка – личните и общностни разкази укрепват чувството за идентичност и принадлежност, свързвайки хората с тяхното минало и културно наследство;
- Комуникация на различни нива – чрез различни комуникационни канали информацията за наследството става достъпна за по-широка аудитория, включително за млади хора и международни посетители;
- Ангажиране на общността – ефективната комуникация стимулира участие и сътрудничество между различни заинтересовани страни като местни жители, институции, НПО и др.
Активиране на мястото (плейсмейкинг) като механизъм за експониране и опазване на КИН
Какво е активиране на мястото (плейсмейкинг)?
Активирането на мястото (плейсмейкинг) е подход към планирането и управлението на публични пространства, който поставя хората в центъра. Съществуват и сходни практики, които активират пространства по по-органичен и спонтанен начин, като тактически урбанизъм и градска акупунктура. Тези методи целят създаването на динамични и живи пространства, които отразяват културата и историята на местната общност и насърчават нейното активно участие.[2]
Защо активиране на мястото (плейсмейкинг)?
Връзката между активиране на мястото (плейсмейкинга) и опазването на културно-историческото наследство надхвърля естетическите и културни измерения. Историческите сгради имат своята социална и икономическа стойност, която може да бъде използвана за стимулиране на устойчиво развитие. Запазването и преустройството на тези структури може да обживява квартали, да привлече туризъм и да стимулира икономическия растеж. Чрез превръщането на исторически сгради в общностни центрове, културни институции и малки бизнеси, плейсмейкинг усилията могат да допринесат за жизнеността и икономическата устойчивост на дадено място. Основен аргумент за опазването на историческото наследство като плейсмейкинг стратегия е, че то се съчетава с принципите за устойчиво градско развитие. Рехабилитацията и повторното използване на съществуващи сгради минимизира консумацията на ресурси и намалява въглеродните емисии, свързани с новото строителство. Чрез прилагането на устойчиви дизайнерски практики в проектите за опазване на наследството, активирането на мястото може да се насърчава екологично и отговорно развитие, което да създава обществени пространства, които освен, че са привлекателни, са и екологично устойчиви.
Опазването на културно-историческото наследство еволюира отвъд традиционната си роля на защита на културно значими сгради и пейзажи. То се утвърждава като средство за постигане на икономически растеж и социална справедливост, особено в областта на изкуството, образованието, и услугите. Такъв тип проекти използват съществуващата инфраструктура и характера на историческите сгради и пространства чрез адаптивна повторна употреба, превръщайки ги в живи, привлекателни и устойчиви места.
Чрез използването на съществуващи структури тези проекти намаляват разходите и времето за строителство, като същевременно запазват архитектурното наследство на общностите. Този подход не само намалява екологичния отпечатък, но и допринася за съживяването на квартали, привличайки жители и бизнеси, които стимулират икономическия растеж.
Свързаните ценности и стратегии на плейсмейкинга и опазването на културно-историческото наследство позволяват да се подчертае стойността на нашето изградено наследство, като същевременно се създават атрактивни публични пространства. Чрез интегрирането на исторически сгради в инициативите за плейсмейкинг можем да използваме тяхната автентичност, културна значимост и естетически качества, за да насърчим по-силно чувство за принадлежност и ангажираност на общността, както и икономическа жизненост.[3]
Добри практики от света
Tate Modern, Лондон, Великобритания
Изображения: www.tate.org.uk/visit/tate-modern
Tate Modern е една от най-известните галерии за съвременно изкуство в света, разположена в Лондон, Великобритания. Галерията е част от мрежата на Tate и се намира на южния бряг на река Темза, в преобразуваната сграда на бившата електроцентрала Bankside Power Station. Сградата е пример за успешно адаптивно повторно използване на индустриално наследство и съчетава историческия характер на електроцентралата с модернистичен дизайн.
Pier 70, Сан Франциско, Калифорния
Изображения: pier70sf.com
Pier 70 е мащабен проект за градско обновяване в Сан Франциско, Калифорния, който има за цел да трансформира историческата корабостроителница в многофункционален квартал, запазвайки индустриалното наследство на района. Pier 70 е един от най-значимите проекти за адаптивно повторно използване и градско обновяване в Сан Франциско, балансирайки индустриалната история с модерна функционалност.
High Line, Ню Йорк, САЩ
Изображения: www.thehighline.org
High Line е визионерски проект за трансформация на изоставена железопътна линия в повдигнат обществен парк в Ню Йорк, САЩ. Той е един от най-успешните примери за адаптивно повторно използване на градска инфраструктура, превръщайки стара индустриална структура в зелено, културно и социално пространство.
Spruce Goose Hangar (Google), Лос Анджелис, Калифорния
Изображения: www.dezeen.com/2018/12/05/google-spruce-goose-office-los-angeles-zgf
Spruce Goose Hangar е исторически авиационен хангар в Лос Анджелис, Калифорния, който Google адаптира и превръща в иновативен офисен комплекс. Проектът е пример за адаптивно повторно използване, съчетавайки индустриалното наследство с модерна работна среда.
Примери от България
Център Кристо и Жан-Клод, Габрово, България
Изображения: cjcenter.gabrovo.bg/bg/tsentarat/, www.facebook.com/CJCcenterGabrovo/
Проекта за културно-артистичен център в сградата на бившия Текстилен техникум и прилежащия двор е припознат и финансиран от програмите на европейските фондове за периода 2021-2027г. в рамките на проект за Интегрирана териториална инвестиция (ИТИ). Центъра предвижда адаптивно преизползване на сградата и прилежащите площи като част от пространствата на центъра ще включват лаборатории, работилници, галерии и пр.
Централни Софийски хали, София, България
Изображения: https://sofia-hali.bg/, https://www.facebook.com/The.Central.Hall
Сградата на Централните хали е проектирана от видния български архитект Наум Торбов, като зданието е паметник на културата от национално значение и един от основните символи на града. През 2021г. голяма търговска верига предоставя проект вдъхновен от оригиналните планове на арх. Торбов, който цели да възстанови автентичния вид на сградата, заедно със социалните и културни функции. Проекта става реалност и сградата отваря отново врати през средата на 2024г.
Предизвикателства
Въпреки многобройните ползи, свързани с опазването и адаптирането на културно-историческото наследство, процесът е съпътстван от значителни предизвикателства. Сред основните трудности се открояват:
- Финансовите ограничения, които често съпътстват проектите за реставрация, адаптивно повторно използване и поддръжката на исторически сгради. Този тип инициативи за да бъдат качествено изпълнени изискват сериозни инвестиции, които често надвишават бюджетите на публичната администрация и частния сектор.
- В такъв тип процеси бюрократичните и правни пречки не са изключение като сложните административни процедури и строгите регулации могат да забавят или възпрепятстват процеса, което от своя страна да създаде допълнителни предизвикателства пред инвеститорите и заинтересованите страни.
- Балансът между запазване и модернизация е ключов при такива намеси, поради което осигуряването на функционалност и съвременни удобства в исторически сгради без компрометиране на тяхната автентичност изисква деликатен подход и иновативни архитектурни решения.
- Трябва да се вземат под внимание и социално-икономическите въздействия, които могат да се отразят негативно на местните жители и ползватели на мястото. Рехабилитацията на исторически структури може да доведе до повишаване на цените на стоките, имотите и наемите, а с това идва и риска от социално изключване и джентрификация.
- Един като че ли пренебрегван проблем е липсата на осведоменост и участие на общността. Недостатъчната информираност и липсата на ангажираност от страна на гражданите могат да доведат до конфликти между различните заинтересовани страни, което да осуети добрите намерения и да провали имиджово инициативата.
Заключение
Културно-историческото наследство е неотменна част от процесите на устойчиво градско обновяване, предоставяйки възможност за съчетаване на миналото, настоящето и бъдещето. Интегрирането на материалното и нематериалното наследство в развитието на градската среда не само допринася за опазването на културната идентичност, но и служи като катализатор за икономическо развитие, социална кохезия и екологична устойчивост.
Чрез подходи като адаптивната повторна употреба и хармоничното съчетаване на исторически сгради с нови архитектурни намеси може да се постигне баланс между съхранението на културната стойност и посрещането на съвременните нужди на общността. В този контекст, плейсмейкингът се утвърждава като ефективен механизъм за експониране и опазване на културно-историческото наследство, стимулирайки участието на местните общности и създаването на жизнени, достъпни и устойчиви публични пространства.
Въпреки значителните предизвикателства като финансови ограничения, правни пречки и риска от неблагоприятни социално-икономически въздействия, устойчивите стратегии, установените и иновативните подходи в планирането могат да осигурят успешното интегриране на наследството в съвременната градска среда. Качественият разказ и активната комуникация остават ключови инструменти за поддържането на културното наследство “живо”, създавайки връзка между хората и тяхното минало.
Взаимодействието между културно-историческото наследство, устойчивото развитие и плейсмейкинга не само може да бъде инструмент за съхраняване паметта на общностите, но и да насърчава социалното включване и дългосрочната устойчивост на градовете. В заключение, културно-историческото наследство има потенциала да бъде не просто обект на защита, а динамичен ресурс, който създава социална стойност, икономически възможности и екологична устойчивост. Интегрирането му в процесите на устойчиво градско обновяване допринася за изграждането на по-жизнени, идентични и устойчиви градски пространства, които обединяват хората и съхраняват духа на мястото за бъдещите поколения.
Референции:
- García-Esparza, J. A., Hein, C., Rogac Mijatovic, L., & Negru, M. (2024). Cultural Heritage as an Inspiration for Placemaking in the Historic City: A Transversal Approach, TU Delft.
- Sarah Al-Alawi, Robert Knippschild, Eva Battis-Schinker & Bettina Knoop (2022) Linking Cultural Built Heritage and Sustainable Urban Development.
- Rafael Maximiliano Flores de León, Nelly John Babere and Ombeni Swai, (2020), “Implications of Cultural Heritage in Urban Regeneration: The CBD of Dar es Salaam”.
- Naheed, S.; Shooshtarian, S. (2022), The Role of Cultural Heritage in Promoting Urban Sustainability: A Brief Review.
- Official website of Placemaking Europe network, https://placemaking-europe.eu/
- Official website of European Union, 2021, Cultural Heritage, culture.ec.europa.eu/bg/policies/selected-themes/cultural-heritage
- Dezeen, 2018, ZGF converts historic LA airplane hangar into Google Spruce Goose office, www.dezeen.com/2018/12/05/google-spruce-goose-office-los-angeles-zgf
- High Line official website, www.thehighline.org
- Tate Modern official website, www.tate.org.uk/visit/tate-modern
- San Francisco Pier70 official website, https://pier70sf.com
- Официален сайт на Централни Софийски хали, https://sofia-hali.bg/
- Официален сайт на Център Кристо и Жан-Клод, https://cjcenter.gabrovo.bg/bg/nachalo/
- За Габрово, 2024г., „Община Габрово предлага създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ за 36 804 838 лв.“, https://zagabrovo.bg/obshtina-gabrovo-predlaga-syzdavane-na-regionalen-centyr-kristo-i-zhan-klod/
[1] Sarah Al-Alawi, Robert Knippschild, Eva Battis-Schinker & Bettina Knoop, (2022), “Linking Cultural Built Heritage and Sustainable Urban Development”
[2] https://placemaking-europe.eu/what-is-placemaking/
[3] García-Esparza, J. A., Hein, C., Rogac Mijatovic, L., & Negru, M., (2024), Cultural Heritage as an Inspiration for Placemaking in the Historic City: A Transversal Approach, TU Delft.
Naheed, S.; Shooshtarian, S. (2022), The Role of Cultural Heritage in Promoting Urban Sustainability: A Brief Review.
