Градската медиация: ключ към устойчиво и успешно градско развитие и управление
Градовете приютяват все по-голяма част от населението на земята – днес две трети от населението на ЕС живее в градове. Същевременно, градските центрове концентрират в себе си и голяма част от актуалните екологични, икономически, социални и здравни проблеми – като мръсния въздух, трафика, презастрояването, големи социални неравенства, все по-ограничените природни ресурси.
В глобалния контекст на променящия се климат, действията на местно ниво, които всяка община предприема, са от изключително значение. Градовете са местата, където става все по-належащо да сме подготвени за справяне с по-честите и интензивни природни бедствия и да се адаптираме към покачващите се температури.
От друга страна, градът трябва да бъде място за всички – място, където хората да имат еднакъв достъп до основни неща като чиста среда, безопасност, чиста вода, достъпна енергия, канализация, услуги – образование, здравеопазване и т.н. Място, в което устойчиви икономически и социални модели предоставят възможност за работа и качествен живот. Градовете концентрират множество хора и ресурси върху сравнително малка територия и точно затова те предоставят възможност за устойчиво намиране на решения на всички тези проблеми.
Различните перспективи показват защо градовете все повече се възприемат като сбор от взаимосвързани и динамични системи. В тях често се появяват комплексни предизвикателства, а решението на един проблем може бързо и непредвидимо да засили друг, но и обратното – може да има благоприятен ефект върху друга част от тази „система”.
В този контекст нараства необходимостта от иновации в публичния сектор с цел намиране на нови подходи за управлението на тези сложни процеси. Доброто управление на човешкия ресурс, знанията и ресурсите изисква нов поглед и изграждане на капацитет за обединение на всички участници в процеса по взимане на решения. А това от своя страна открива път за прилагането на инструментите на медиацията в помощ на ползотворното и ефективно взаимодействие между различните заинтересовани страни в градския контекст – или иначе казано, градската медиация.
Устойчиво развитие и управление на градовете:
Глобалното движение към по-устойчиво развитие поставя силен фокус върху градовете и необходимостта от намаляване на неблагоприятното им въздействие върху околната среда. Една от основните Цели за устойчиво развитие до 2030 г. на ООН е за постигането на приобщаващи, безопасни, устойчиви и адаптивни градове (цел 11), но градовете всъщност играят ключова роля за постигане на всички останали Цели за устойчиво развитие. Справянето с бедността и социалните неравенства, предоставянето на качествено образование и здравеопазване, както и отговорното потребление и производство и ограничаването на въглеродните емисии например, поставят на преден план сериозни въпроси, чието решение до голяма степен се корени в градските територии. За да го постигнат, градове трябва да работят за приобщаващата и устойчива урбанизация и да развиват капацитета им за интегрирано и устойчиво планиране и управление с участието на всички заинтересовани страни – граждани, бизнес, неправителствен сектор и научни и изследователски организации.
По същия начин политиките за устойчивост на ЕС, Европейският зелен пакт, актуалният икономически и социален контекст изискват повече от всякога решенията за града да се взимат колективно. Това е важно, защото в градовете можем да срещнем както концентрация на сложни казуси, проблеми и конфликти, така и на възможности и решения. Тъй като градовете събират на едно място множество и различни участници, всеки с различен опит, възможности и капацитет, те стават средище за раждането на иновативни и непредвидени партньорства и идеи.
В този контекст се появява и интерактивното управление като сравнително нов инструмент за устойчиво градско развитие. Интерактивното управление предполага по-малко или повече хоризонтални взаимодействия, чрез които различни публични и частни участници координират своите действия и решения, за да осъществяват успешни публични политики и да предоставят качествени обществени услуги[1].
За разлика от традиционните подходи на публичната администрация, където се цели по-скоро информиране на гражданите, интерактивното управление включва заинтересованите страни много по-рано в процесите на формулиране и прилагане на политики.[2] Управлението чрез интерактивни подходи за включване има потенциал да бъде много по-ефективно за справяне със сложни социални и екологични проблеми и конфликти и същевременно да повиши легитимността и възприемането на политиките на общината.
Експериментите с и прилагане на иновативни начини за включващо управление отдавна не са новост в повечето западни градове. Редица общини прилагат въвличане в най-различни сфери, развиват публично-частни партньорства и мрежи от заинтересовани страни, делегират граждански бюджети и се учат да споделят отговорността за развитието на града с частния бизнес, гражданските организации и неправителствения сектор.
Успешни примери за включване от Европа:
Есенбург парк, Ротердам
Essenburgpark е нов градски парк в Ротердам, Нидерландия, създаден благодарение на инициативата на активните жителите на района. До 2017 г. теренът е собственост на холандските железници, докато местните жители не решават да го превърнат обществено достъпен „градски природен резерват“, убеждавайки общината да го откупи. Изграждането на парка и управлението му в момента е плод на партньорството между местните граждани, общината и Водния съвет (независима институция, отговаряща за реки, канали, управление на водите).
Квартал La Pinada, Валенсия
La Pinada е първият еко-квартал в Испания, проектиран съвместно от бъдещите си жители. Проектът се намира на 10 минути от центъра на Валенсия и включва 25 хектара, където ще живеят близо 1000 семейства. Включва различни функции в жизнена, динамична, здравословна и социално сплотена среда. Проектът става известен поради голямото разнообразие от участници, включени в процеса на проектиране: бъдещи жители, както и компании, които се стремят да генерират социално и екологично въздействие, публични институции на местно, регионално, национално и международно ниво.
Граждански бюджет на Лисабон
Включването на гражданите в местното управление чрез делегиране на специален бюджет за реализиране на проекти и инициативи, избрани от самите тях, е подход, използван в редица европейски градове. По този начин се осигурява част от разпределението на публичните финансови ресурси да отговори директно на конкретни и ясно идентифицирани реални нужди на общността.
Лисабонският граждански бюджет е един много добър пример. Дванадесетото му издание през 2021 г. е на тема устойчивост, опазване на околната среда и спорт, като бюджетът е от 2 500 000 евро за различни теми, свързани с адаптацията на града към изменението на климата, чистата енергия, спортът и физическата активност, ревитализация на сгради, опазване на екосистеми.[3]
Климатични групи и в Ротердам
Ротердам избира да изработи Климатичен договор за града в широко партньорство с разнообразни участници, представляващи граждански, бизнес, научния и социалния сектор. Климатичният договор е споделена визия и стратегия за намаляване на вредното въздействие върху климата между общинската управа и над сто компании и социални организации, които взимат участие в кръгли маси около няколко различни теми: пристанище и промишленост, застроена среда, мобилност, чиста енергия и потребление. Резултатът от тази инициатива е създаването на 49 „сделки за климата“, които ще насърчат намаляването на парниковите газове и ще стимулират декарбонизацията в града.[4]
Предизвикателства, произтичащи от включването:
Този процес на трансформация и адаптация на управлението на местно ниво е необходим за по-доброто бъдеще на градовете ни, но крие в себе си и известни рискове. На първо място, въвличането на множество различни участници във взимането на решения може да бъде по-скъпо, да отнеме повече време и да забави процеса. От друга страна, споделена отговорност за резултата от определена инициатива, в която се включват няколко заинтересовани страни, прехвърлянето на част от контрола и отговорността от администрацията към гражданите или бизнеса, не са очевидни процеси и предполагат допълнителна трудност и усилие.
Едновременно с това е необходимо и добро управление на мрежата от партньорства и изграждане на доверие между участниците, което се различава от основата, върху която традиционно стъпват тези отношения – закони и правила. А тъй като изисква ангажирането на разнообразен набор от участници, включващото управление е силно зависимо именно от изграждането на доверие.
Всички тези специфики предполагат необходимостта от независима трета страна, която да фасилитира сложните процеси на взаимодействие и диалога между заинтересованите страни. За постигането на оптимален резултат, структурирането на процеса на включване е от изключителна важност, в противен случай има риск вложените ресурси и време да бъдат загубени напразно.
Тук идва ролята на медиацията – процес, чрез който неутрално външно лице или хора подпомагат страните в намирането на общ език и общи разбирания, в изграждането на връзка – хора, които съблюдават за запазването на добрия тон и уважаването на всички интереси и гледни точки. Градската медиация пък е специфичен вид медиация, приложена към контекста на градските процеси и интерактивния подход на управление. Тя заимства от общопризнатите инструменти и методики за медиация в други сектори и цели да подпомага страните (граждани, бизнеси, община, държава) да достигнат до решение чрез преговори. Така се подобрява комуникацията им и възможностите им за бъдещо взаимодействие при развитие на градската среда.
Медиацията като процес:
Медиацията се появява като алтернативен, извънсъдебен метод за решаване на спорове и конфликти, който се използва в най-различни сфери (търговски, административни, семейни, трудови или трансгранични спорове). Тя е международно признат и законово организиран процес, регулиран чрез международни спогодби и насоки. Най-важните от тях за прилагането на медиацията в градския контекст са Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 на европейско ниво и Законът за медиацията и допълнителна наредба към него в българското законодателство.
Според европейската Директива медиацията е „структурирана процедура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, при която две или повече спорещи страни се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях с помощта на медиатор.“[5]
А медиаторът е „трето лице, което е помолено да осъществи медиация по ефективен, безпристрастен и компетентен начин, независимо от наименованието или професията на това трето лице в съответната държава-членка и от начина, по който третото лице е посочено или от него е поискано да осъществи медиация“.
Медиацията се разглежда най-общо като алтернатива на съдебно и арбитражно разрешаване на спорове, но това всъщност е най-нежелателния вариант за развой на събитията. Използването на медиация предварително би могло да предотврати потенциалният конфликт, тъй като това ще даде добра основа за създаване на пълноценни и дълготрайни отношения между заинтересованите страни. Чрез разглеждането на отношенията през призмата на общите интереси, взаимноизгодното решение, разбирането на чуждите нужди, притеснения, желания, медиацията предотвратява ескалирането на противоречията. Това и приложение е от ключово значение за сложни казуси, засягащи не само местната администрация, но и частни и граждански представители.
Друга важна роля на медиатора, особено в контекста на градската медиация, е да балансира неравнопоставеността между страните, като се уверява, че и интересите на по-слабата страна са изказани и разбрани, а процесът е прозрачен и независим.
Множеството участници задава и нуждата от по-сериозно структуриране на разговора с цел ограничаване на пречките в комуникацията. Само така става възможно изграждането на решения, които удовлетворяват всички и са взаимноизгодни.
Не на последно място е важно и да бъдат взети предвид и разгледани отделно особеностите на всяка ситуация, тъй като всеки казус е различен. Медиаторът избира подходящия подход и адаптира инструментите за медиация спрямо контекста и страните, които са се съгласили да участват в процеса.
Потенциалът на градската медиация за подпомагане на развитието на градовете по ефективен и устойчив начин е голям, особено в контекста на липсващата до момента медиаторска практика в сферата на устройственото планиране. Това е ново поле, което следва да бъде развито и успеваемостта му e пряко свързанa с иновативността, комбинативността и добрите умения на медиатора в похватите за водене на преговори, перифразиране, разбиране, и разбира се добрите му познания в сферата на устройственото планиране. В контекста на градската медиация, медиаторът е експерт, независима страна, доверен съюзник и добър психолог, който вярва в по-доброто бъдеще на градовете и потенциалът на хората да работят заедно с малко помощ отвън.
Справянето с комплексните социални, икономически и екологични проблеми на градовете в 21-ви век налага нуждата от иновации и сътрудничество между частните и граждански организации и публичните институции. У нас потенциалът на тези процеси в решаването на градските проблеми все още не е достатъчно оползотворен. Но едновременно с това, необходимостта от това да се избяга от строгата административна рамка и да се възприемат нови подходи на взимане на решения става все по-належаща и осезаема. А всичко това дава много широка перспектива за развитие.
Интегрирането на медиацията във взаимодействието между публичната администрация, бизнеса и гражданите е от съществено значение и намира приложение в най-различни казуси от създаването на местните политики за развитие и управление до подпомагане на казуси, които възникват около инвестициите на местно ниво. От малки инфраструктурни проекти и намеси в градската среда в определен квартал до създаването на обща визия за развитие на цяла територия, градската медиацията предлага възможност за постигане на общи решения, които да са в интерес на всички участници. Нейната най-важна роля се крие в насърчаването на обвързващи и всеобхватни процеси на взаимодействие между заинтересованите страни чрез създаване на подходящи за това условия.
Референции:
- Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси
- Закон за медиацията от 17.12.2004г., изм. ДВ. бр.17 от 26.02.2019г.
- НАРЕДБА № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора, изм. и доп., бр. 15 от 21.02.2020 г.
- „Наръчник по медиация или как да сърфираме в медиацията“ (2020). Професионалната асоциация на медиаторите, Е.Николова, Л.Василева, М.Калчева, Р.Минкова, С.Димитрова и С.Такова.
- Røiseland, A., & Vabo, S. I. (2016). Interactive–or counteractive–governance? Lessons learned about citizen participation and political leadership. In Critical reflections on interactive governance (pp. 120-145). Edward Elgar Publishing.
- Klijn, E. H., & Koppenjan, J. (2012). Governance network theory: past, present and future. Policy & Politics, 40(4), 587-606
[1] (Klijn and Koppenjan, 2012, p. 594)
[2] Røiseland, A., & Vabo, S. I. (2016)
[3] https://lisboaparticipa.pt/pt
[4] https://www.c40.org/news/rotterdam-partners-with-more-than-100-companies-and-social-organizations-to-halve-co2-emissions-by-2030/
[5] Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси