Изследване на нуждите от социална и зелена инфраструктура в кварталите на юг от околовръстен път – София, местност ,,Малинова долина“ и кв. ,,Симеоново
Група от услуги:
Услуги:
Цели на изследването:
- Да дефинира липсите на сегашната територия откъм социална и зелена инфраструктура в обхвата на развиващите се нови квартали на юг от Околовръстния път (около в.з. „Малинова долина”) спрямо сегашното и очакваното ново население в територията.
- Да изведе препоръки за нужния допълнителен капацитет (към 2050 г.) на следните услуги: ясли, детски градини, училища; общностен и културен център; паркове и градини, както и да даде препоръки за потенциалната локация за новите обекти.
Екип:
Възложител:
Предизвикателства в контекста на обхвата:
Засилен инвестиционен интерес, който моделира територията пренебрегвайки приети по-балансирани концепции за развитието. Заложени по-високи стойности на параметрите на застрояване в сравнение с тези в някои пространствени предложения от началото на 90-те. Това довежда до най-голям брой издадени разрешения за строеж в периода 2010 –2020 г., както и сред тези с най-висок ръст в населението за същия период.
Дефицит на социална и зелена инфраструктура: В южните части на София, особено в новите квартали, пазарният натиск на бързо развиващата се и доминираща жилищна функция довежда до силен недостиг на детски градини и ясли, спортни съоръжения, места за отдих, културни центрове, зелени площи и др. Несъответствие между мащаба на публичните и частните инвестиции в южните територии на София
Структура на територията: фрагментация на територията и лисващи връзки между отделните градоустройствени единици
Публична общинска собственост: огромен дефицит на имоти публична общинска собственост, поради което поземленият ресурс на Столична община за изграждане на нови необходими обекти (транспорт, техническа инфраструктура, социални обекти, зелени площи и др.) е сведен до минимум.
Зависимост от автомобили: Недостигът на обществен транспорт, както и негативният му имидж, е довежда до силна зависимост от автомобили сред жителите на южните части на София.
Монофункционални територии, в следствие на пазарното развитие на средата: Развитието на предимно жилищни квартали довежда до отдалечаване на жителите от местата им на работа, образование, здравеопазване и др., което е в противоречие с популярни концепции като полицентрично развитие, мултифункционална градска среда и “15-минутен град”. Това довежда и до прекъсване на физически и социални връзки в средата и обществото.
Предизвикателства в процеса на работа:
- Събиране на информация от различни, официални източници като НСИ, ОП ,,Софияплан”, КАИС, ЗУТ и законови наредби;
- Допълване на данни, чрез анкетно проучване при липса на данни за капацитета на образователните и здравните заведения;
- Изследване на нормативи, в контекста на социална инфраструктура на българските закони и наредби;
- Създаване на нормативи при липса на дефинирани такива в българската, законова рамка. Новосъздадените нормативи се основават на проучване и сравняване с нормативи от други държавни международни документи;
- Прогнозиране на населението в обхвата, за да се прецени нужния бъдещ капацитет на социалната инфраструктура;
- Създаване на анализи за бъдещите нужди от социална инфраструктура;
- Формулиране на препоръки насочени към различни заинтересовани странни и извеждане на аргументи, отговарящи към разнообразния интерес.
Подход на работа
Проучване на действащите нормативи
Разгледани са законовите норми, засягащи обектите на изследването – детски градини, ясли, училища, спортни площадки, паркове и градини, общностни центрове, здравни заведения, храмове, гробищни паркове.
При липса на конкретен норматив екипът разработва такива, базирайки се на други изследвания, сравнения с други държави и международни документи.
Дефинираните нормативи се използват като основа за анализа във всички следващи етапи.
Демографски анализ
Екипът разработва е демографска прогноза за 2050 г., базирана на три сценария за развитие. Прогнозата отчита урбанистичните специфики на територията и потенциалния инвеститорски интерес, както и данни на НСИ и ОП “Софияплан”, социологически изследвания и запълняемостта на сходни територии. Изчислява се жилищното натоварване на базата на нормативите за жилищно натоварване и данните от одобрени и в процедура ПУП.
Урбанистичен анализ
Анализира се обслужеността на населението от услуги, както спрямо настоящото, така и спрямо прогнозното население. Разглеждат се местоположението, собствеността и капацитетът на обектите. Изследва се достъпът до тях – пешеходен, в няколко времеви диапазона и с МГТ.
Екипът проучва инвестиционният интерес, детайлите на приети и в процедура ПУП и промените в транспортната мрежа. Определя потенциални подходящи места за разполагане на нови обекти.
Използват се ГИС анализи за достъпност и териториално покритие чрез мрежови анализи, маршрутизиране и изохронни зони. Резултатите се визуализират чрез картографски изображения.
Резултат
- Анализ на бъдещото натоварване на територията, който очертава дефицитите от социална, техническа, културна и спортна инфраструктура и зелена система, като представя прогнози за тяхното развитие;
- Препоръки към Столична община и инвеститорите за развитието на основни публични услуги, осигуряващи достъп за цялото население.
Числови, актуални данни към година на създаване на документа (2023г):
- В периода 1998-2021 г. населението на изследваните райони показва увеличение с 15%, докато в други части на София населението намалява;
- Прогнозира се, че населението ще продължи да расте, достигайки 300,000 души до 2050 г. в изследваната територия, което ще наложи увеличаване на социалната инфраструктура с поне 25%;
- Най-високият ръст на издадени разрешения за строеж е регистриран в административните райони “Витоша” и “Панчарево”, с увеличение от 30% през последното десетилетие;
- Наличието на детски градини е увеличено с 20% в сравнение с предходните години, но все още не покрива нуждите на растящото население;
- Според СЗО, всеки жител трябва да се намира на максимално разстояние от 300 метра или 5 минути пеша от зелена инфраструктура;
- Стандартът на СЗО за налични зелени градски пространства е минимум 9 кв.м на жител, а в идеалния случай – 50 кв.м.
Прогнозни данни към 2050 година:
- 2250 човека без достъп до зелено пространство;
- училища – повече от 1000 необслужени деца, нужда от поне 2 нови училища с капацитет по 500 места, всяко с площ 12,5 дка;
- детски градини – 300 липсващи места за детска градина 6 нови обекта с почти 10 дка обща площ;
- ясли – 450 липсващи места или 9 обекта, с над 11 дка необходима площ;
- детски площадки – над 1000 необслужени деца или липса на 18 площадки с обща площ 6 дка;
- спортни площадки – почти 10 000 жителя без достъп до спортни площадки, нужда от 15 нови обекти с обща площ 5 дка.
